Село

На Асен Босев

Руши градът безспирно, без пощада! Деня-нощя безмилостно руши! И твоята душа сред него страда ведно със милионите души! Ела! Защо остави свойте братя, момичето и брезия тормак? Ела! За тебе плачат днес полята! Ела със първия вечерен влак! Момичето ти – свежо като капка – ще те посрещне с китка ален мак, а ти, свалил студентската си шапка, ще го погалиш с поглед топъл, благ! За миг забравил градската умора, ще тръгнеш бодър, вдъхновен и смел, а в улицата срещащите хора ще те приветстват със „добре дошел“! Изправена пред грохналата вратня старицата с кахърните очи ще те посрещне весела, опрятна, но във гласа ѝ скръб ще прозвучи! А Шаро ваш, не виждал те от лани, връз теб ще рипне едър и космат. И ти ще го погалиш с мокри длани, и ще му хвърлиш късче от комат! Припомнил дядовата си кошара, ще идеш да го видиш: грохнал, стар. Там той ще те нахрани със попара във дървения стар, прогнил пахар. И после ще се юрнеш луд низ къра, низ пламналия слънчев селски кър, ще срещаш стока, зверове и хора и ще се къпеш в бистрия простор! Над теб ще пеят волни чучулиги и ще те галят тихи ветрове, а ти, разбил железните вериги, ще бродиш и ще пишеше стихове! О, бодра селска слънчева прохлада! О, весело, разцъфнало поле! Едно сърце за вас днес силно страда! Една душа за вас днес бий криле!... 1936 г.