Съдържание

Певачка

Видях те онзи ден във кръчмата опушена на Белослатинския панаир: ти пееше и в твоя тъжен глас заслушана, тълпеше се тълпата за сеир! Една цигулка като сиротица плачеше и ронеше бедняшката ти скръб, а твоят беден циганин полека влачеше лъка по струнния опрашен гръб. Ти пееше и стан като змия извиваше, танцуваше с разчорлена коса и някакво парцалче от басма покриваше изпитите ти бледи телеса! Пред масите седяха селяни брадясали и пееха с прегракнал, дрезгав глас, мустаците си във стаканите наквасили, изглеждаха те с буйна, дива страст! Цигулката примираше, шептеше, стихваше и заридаваше със горък плач, а ти с усмивка изкривена се усмихваше на всеки сеирджия и пияч! В очите ти дълбоки, тъжни и катранени – блестеше чист рубин – една сълза, тя леко капна от клепачите филджанени и по лицето бавно пропълзя! Животът като стар пияница те плискаше със винен дъжд сред луда веселба. И зад гърба ти сатанински той се кискаше над твойта бедна циганска съдба! Нощта прииждаше и бавно, бавно падаше над къщичките като тежък креп, а ти танцуваше и пееше, и страдаше, и мъката напираше във теб. Аз дълго там седях, потулен нейде в ъгъла, и дълго гледах тоя вакханал: как подло те е теб съдбата ти излъгала и как животът те е изиграл! И мислех си: тук, дето пеят днес стаканите и циганката с тъжните очи, друг свят ще се усмихне утре под таваните и песента му бодра ще звучи!... 1938
Добавяне на коментар
captcha