Кръв

Една велика скръб ме днес потиска, скръбта за твоя смел и горд народ, и в тоя час те чувствам толкоз близка като че ти си ме дарила със живот. Защо е толкоз силна любовта ми към теб и твойте горди синове? Защо тъй властно твоя зов ме мами? Защо така стихийно ме зове? Дали затуй, че с моята родина и двете дебне ни врагът със стръв? Или затуй, че в твойте верни сина и в мен тече една и съща кръв? Не знам! Сърдцето ми е пълно със тревога, че твоя мирен кът е застрашен, и аз самин не знам дали ще мога да спра една стихия утре в мен! Душата ми е за разплата жадна, пожар гори във моите гърди! О, как копнея в люта бран да падна за твоите свещени свободи!... 1938 г.