Съдържание

Да бе ти, либе, мило за мене

Да бе ти, либе, мило за мене, нямаше врана коня да гониш! Кон си развихрил в Дунавско поле – редом обхождаш китни сборове. Аз ли ти, либе, вече омръзнах, или ти мен се пусто нарадва, та ме остави в бащина къща, тебе да чакам – сълзи да роня! Всяка те вечер късно очаквам, тебе те нийде никакъв няма! Стара ме майка майчински съди, с тежки ме думи тежко одумва: „Либе е, дъще, пусто невярно: вяра да нямаш в момково сърце! Момко е волно пиле хайдушко: вечер залюби – заран разлюби! Триста девойки него го мамят, триста изгори – ранни подевки, с росен босиляк капа му кичат, с бели гиргини равната снага! Либе е, дъще, пусто невярно: вяра да нямаш в момково сърце!...“
Добавяне на коментар
captcha