Съдържание
Онемяха момкови кавали
Онемяха момкови кавали –
скръб притисна бедните села!
Кой кого ще жали – да прежали,
че са се задали страшни хали –
иде страшна халосия зла!
Опустяха момини градини –
цвят попари есенна слана!
Вест вестяват кървави години!
Да му мисли кой не му се гине
и кой има дом, деца, жена!
Нямам либе, майка, ни сестрица!
Нямам нигде-никого в света!
Сал една измъчена душица!
Ех, ти, моя сабя дипленица!
Ех, ти, моя бащина мечта!...
Добавяне на коментар