Онемяха момкови кавали

Онемяха момкови кавали – скръб притисна бедните села! Кой кого ще жали – да прежали, че са се задали страшни хали – иде страшна халосия зла! Опустяха момини градини – цвят попари есенна слана! Вест вестяват кървави години! Да му мисли кой не му се гине и кой има дом, деца, жена! Нямам либе, майка, ни сестрица! Нямам нигде-никого в света! Сал една измъчена душица! Ех, ти, моя сабя дипленица! Ех, ти, моя бащина мечта!...