Съдържание
Ясно слънце грее
Ясно слънце грее –
златно жито зрее.
Лек ветрец повява –
нива разлюлява,
в нивата жетварки,
весели другарки,
в клас до пояс тънат,
златно жито жънат.
Първа е Росица,
като соколица,
най-лична жетварка,
в ръка с паламарка
зряло жито жъне,
сладки думи рони,
стройна снага кърши,
с пишкир чело бърши,
буйна коса вее,
тихом песен пее:
„Карайте жетварки,
есели другарки,
нива да пожънем,
пладне да догоним!
Лани бях самичка
като кукувичка,
девет дена жънах,
нищо не пожънах,
а сега с другарки,
весели жетварки
ден до пладне жънем –
няма що да жънем.
Нивата свършихме,
остри сърпи свихме.
Хайде сега бърже
снопе да се върже,
хич да се не бавим,
кръстци да направим,
кръстци и петини,
та кой тука мине
три дни да се чуди
на жетварки луди!...“
Добавяне на коментар