Съдържание

Пиле пее – пиле песнопойче

Пиле пее – пиле песнопойче, а в нивята сиротно девойче. Сърп извива – златно жито жъне и от жалба дребни сълзи рони. Вятър вее – житен клас люлее, сиротинче тъжна песен пее: „Вей ти, ветре, скитнико бездомен, вей, развей ми кървавия спомен! Девет годин вееш не запираш – по села и по клисури свириш. Изпогори пасища зелени, изпресуши стубели студени, изпочупи гусли и кавали, че погуби момци повилняли, та разплака майки и невести и запусти домове злочести! Изпокапа медена овошка, стоката се мрътва изнатръшка. Кърищата вредом изгоряха, селяните черни почерняха! Малки моми люта жал попари: не излизат вечер по бунари, не се сбират по тлъки, седенки и не пеят кръшно по беленки!...“ Пиле пее – пиле песнопойче, а край него сиротно девойче. Сърп извива – зряло жито жъне и от жалба дребни сълзи рони. Вятър вее – житен клас люлее. Сиротинче жална песен пее!...
Добавяне на коментар
captcha