Съдържание
Мари моме тъмнокоса
Мари, моме тъмнокоса,
до кога ще те търпя:
буйна младост в мен ядоса,
кръв немирна възкипя!
Три недели ме мотаеш!
Сърце трижди те прокле!
Три недели с мен играеш
като котка със мишле!
Що премисляш, що пресмяташ
да направиш ти със мен?
Пламък-погледи ми мяташ
и ме мъчиш нощ и ден!
Чуй: Недей! Така не бива!
Аз не съм ти подпетак!
Нямаш във устата слива:
„да“ ли, „не“ ли – дай ми знак!
Твойте грейнали прозори
срещу моите горят,
че те любя тук говори
всеки камък в тоя кът!
В миг потрепнеш – стан извиеш
и изчезваш като зрак,
в стаята весден се криеш
като сойка във лещак.
Но не мож ми ти убегна –
като хърт съм аз чевръст,
със ръка да се пресегна
ще обвия тънък кръст!
Чуй ме, севдо тъмнокоса:
Тъй не бива! Не! Недей!
Десет разкрача какво са,
кръв когато залудей!
Пенджера ти ще прерипна,
като вълк два реда плет,
и ако те вътре пипна,
ще направя чудо с теб:
на десница ще навия
черна смолена коса,
тънка снага ще превия
като филиз от лоза.
И тогава, и тогава
между четири стени
ще целувам до забрава
божур-пламнали страни!
Чуй, девойко чернокоса,
стига тоя празен лов!
Черните очи защо са
без целувки и любов?...
Добавяне на коментар