Съдържание
Две отровни змии люто съскат
Две отровни змии люто съскат –
две коси се сред полето лъскат.
Морна песен в ширен кър се носи –
син баща си иска да надкоси.
Коса вие – буйна снага кърши,
с бяла кърпа пот от чело бърши.
Чвръсто реже, тихо тананика,
често маха, дваж по-често вика:
„Карай, моя
косо халовита!
Ех, ти, буйна
младост без насита!
Свий, отрязвай
сено садиньово,
насити се
с трева звездочела,
че ме косо,
люта жал попари,
зарад мойте
весели другари:
черна смърт ги
сред полята стигна,
по селата
бунт кога се дигна.
Едни стигна
в равните поляни,
други свари
в градските зандани,
трети взеха
тънки карабини
и забиха
в чемерна чужбина!...“
Икиндия. Лек ветрец повява.
Черни къдри момку разпилява.
Морно слънце зад горица гасне.
В небо грейва месечинка ясна.
Кротка вечер над полето пада.
Момко коси бащина ливада.
Всичко живо в село се прибира.
Юначина кара – не запира!...
Добавяне на коментар