Съдържание
Девет дена слънце ме пече
Девет дена слънцето ме пече,
девет нощи сред житата спах,
девет чъбри пот от мен изтече –
сърп извивах, стари песни пях!
А сега съм морна, премаляла,
кръстът ми е като вейка слаб,
бях на ружа румена и бяла,
а помръкнах като ръжен хляб!
Ех, ти моя опустяла младост,
дето чезнеш като златен прах,
не вкусих от твойта бяла радост,
от моминство нищо не разбрах!
Дни и нощи по раздрумник чезна
и сънувам несънуван сън,
че потъвам в някаква си бездна
и ме мами глух копитен звън.
Дни и нощи чер кахър оплаквам,
взори впивам в глъхналия път!
Дни и нощи млад юнак очаквам
и бленувам топла мъжка гръд!...
Добавяне на коментар