Девет дена слънце ме пече

Девет дена слънцето ме пече, девет нощи сред житата спах, девет чъбри пот от мен изтече – сърп извивах, стари песни пях! А сега съм морна, премаляла, кръстът ми е като вейка слаб, бях на ружа румена и бяла, а помръкнах като ръжен хляб! Ех, ти моя опустяла младост, дето чезнеш като златен прах, не вкусих от твойта бяла радост, от моминство нищо не разбрах! Дни и нощи по раздрумник чезна и сънувам несънуван сън, че потъвам в някаква си бездна и ме мами глух копитен звън. Дни и нощи чер кахър оплаквам, взори впивам в глъхналия път! Дни и нощи млад юнак очаквам и бленувам топла мъжка гръд!...