Младене, синко, Младене

– Младене, синко, Младене, Младене, рожбо момчана, бре, свят се, синко, изжени, ти само неженен остана! Не стига ли, рожбо, на мене над тебе да бдя и треперя? Жени се, синко Младене, да ти е сладка вечеря!... – Доста си, мале, походих, доста си нощем поскитах, доста моми си поводих – медена младост наситих! А тая есен по сбора ще диря булка засмяна: на мене – сладка отмора, на тебе – къщна отмяна!...