Съдържание
Седнала е Ружа мома хубава
Седнала е
Ружа мома хубава
във градинка,
под петровка ябълка,
да извезва
дари неизвезани
и да тъкми
руба ненатъкмена.
Де я, пусто,
от чардака зърнало
нейното
комшийченце не любило,
че стъпило
горе на плетището
и запяло
песенчица весела:
„Пукнала е
пролет теменугова,
разцъвтяла
момина градинчица,
грейнало е
слънчице усмихнато
във градинка
под петрова ябълка.
Не е било
слънчице усмихнато,
а е било
Ружа мома хубава.
Ружините
очи теменугови
са две ясни,
сини теменужчици;
ружините
зъбки маргаритени
са два реда
цъвнали кокичета,
ружините
бузички божурени
са два едри
разцъвтели макове;
ружините
устни трендафилови
са две али
гюлове разпукнали;
ружината
топла гръд нелюбена
е зелено
лускье трепетликово;
ружината
снага тънкостволеста
е фиданче
в момина градинчина!...“
А девойка –
Ружа мома хубава,
отговаря
момку на песничката:
„А е гиди,
младо ненаучено,
стига, море,
ни кърши плетището!
Прехвърли се
в момина градинчица,
да обереш
белите кокичета,
да целунеш
бузки – али макове,
да наквасиш
уста – свежи гюлове,
да обвиеш
снага трепетликова,
да изпиеш
очи теменугови,
да полюбиш
Ружа мома хубава!...“
Коментари
Добавяне на коментар