Съдържание

Седнала е Ружа мома хубава

Седнала е Ружа мома хубава във градинка, под петровка ябълка, да извезва дари неизвезани и да тъкми руба ненатъкмена. Де я, пусто, от чардака зърнало нейното комшийченце не любило, че стъпило горе на плетището и запяло песенчица весела: „Пукнала е пролет теменугова, разцъвтяла момина градинчица, грейнало е слънчице усмихнато във градинка под петрова ябълка. Не е било слънчице усмихнато, а е било Ружа мома хубава. Ружините очи теменугови са две ясни, сини теменужчици; ружините зъбки маргаритени са два реда цъвнали кокичета, ружините бузички божурени са два едри разцъвтели макове; ружините устни трендафилови са две али гюлове разпукнали; ружината топла гръд нелюбена е зелено лускье трепетликово; ружината снага тънкостволеста е фиданче в момина градинчина!...“ А девойка – Ружа мома хубава, отговаря момку на песничката: „А е гиди, младо ненаучено, стига, море, ни кърши плетището! Прехвърли се в момина градинчица, да обереш белите кокичета, да целунеш бузки – али макове, да наквасиш уста – свежи гюлове, да обвиеш снага трепетликова, да изпиеш очи теменугови, да полюбиш Ружа мома хубава!...“
Добавяне на коментар
captcha