Съдържание

Луд гидия руйно вино пие

Луд гидия руйно вино пие. Нощ преваля. Зора зазорява. Петли честат. Село се разшава. Юначина първо либе спомня: „Чакаш ли ме още, Карамфило, надаш ли се още, първо либе, да ти взема китка-китеница, да ти скърша снага филизова? Недей чака, галена изгоро, че не мога тая нощ да дойда: девет оки с вино съм пресушил и три юза с огнена ракия! Снощи като минах през селото, край Стояновата низка кръчма сварих тамо весели акрани, че разливат вино пелиново. Спрях. Отбих се. Седнах и не станах. Как ще стана – пуста евтиния: лев оката аленото вино и два лева лютата ракия!...“ Нощ преваля. Зора зазорява. Луд гидия руйно вино пие. Петли честат. Село се разшава. Юначина първо либе спомня.
Добавяне на коментар
captcha