Съдържание
Луд гидия руйно вино пие
Луд гидия руйно вино пие.
Нощ преваля. Зора зазорява.
Петли честат. Село се разшава.
Юначина първо либе спомня:
„Чакаш ли ме
още, Карамфило,
надаш ли се
още, първо либе,
да ти взема
китка-китеница,
да ти скърша
снага филизова?
Недей чака,
галена изгоро,
че не мога
тая нощ да дойда:
девет оки
с вино съм пресушил
и три юза
с огнена ракия!
Снощи като
минах през селото,
край Стояновата
низка кръчма
сварих тамо
весели акрани,
че разливат
вино пелиново.
Спрях. Отбих се.
Седнах и не станах.
Как ще стана –
пуста евтиния:
лев оката
аленото вино
и два лева
лютата ракия!...“
Нощ преваля. Зора зазорява.
Луд гидия руйно вино пие.
Петли честат. Село се разшава.
Юначина първо либе спомня.
Коментари
Добавяне на коментар