Съдържание

Жътва жъне земсова дружина

Жътва жъне земсова дружина в ширно къре – ниви неизбродни, полетяват в луда надпревара повилнели вихрени жътвари: млади момци – весели акрани – къдроглави пламенни земсисти и девойки – пролетни гугутки – работливи палави земсистки. Ред повежда Райкова Светлана, лична дружка – огнена земсистка, а след нея весели другарки се преварят нива да събарят. Сърп извива Райкова Светлана, жито жъне – равна песен точи, а другарки – палави земсистки, с медно гърло тихо ѝ пригласят: „Няма го Райко, няма го Петко, няма го още и Стамболийски! Няма кой знаме бойно да вдига – огнено знаме – гордост народна! Няма кой с песен смело да води верни другари в друми селяшки! Кървав тиранин сабя размаха – люто посече вилни юнаци! Нощ се неверна спусна над село, вредом помръкна поле широко!“ Млади момци – земсови акрани в буйна жътва рамене разкършват след девойки палави земсистки, полетяват в луда надпревара: в стрън полагат въже оросено, китно китат житени ръкойки сръчно връзват тежкокласи снопи, със коляно мъжки ги пристягат. Пот се лее от чела юнашки, в гръб залепват ризи осолели! Стан изправя Бойко Байрактарин, с глас запява – в ширен кър отпява на другарки палави земсистки, на девойка Райкова Светлана, а след него весели акрани с равно гърло тихо му пригласят: „Няма го Райко, няма го Петко, няма го още и Стамболийски! Растнат в народа нови юнаци – момци крилати – млади земсисти, с крепка десница знамето вдигат, светлото знаме – гордост народна, с песен юнашка смело повеждат верни другари в друми селяшки! Ясна зорница трепка-изгрява в ширно се къре развиделява!...“ Оранжеят ниви златокласи в широко къре – поле неизбродно, аленеят макове червени по межди и синури цветисти, зеленеят къдрави морави нанадоле в Белешко ливаде! Вик се носи низ поле широко, като млада птица-преперица, волна песен в къре прокънтява, где помине тежки клони клати. През нивята уен вихър мина: жътва жъне земсова дружина!...
Добавяне на коментар
captcha