Съдържание
Жътва жъне земсова дружина
Жътва жъне
земсова дружина
в ширно къре –
ниви неизбродни,
полетяват
в луда надпревара
повилнели
вихрени жътвари:
млади момци –
весели акрани –
къдроглави
пламенни земсисти
и девойки –
пролетни гугутки –
работливи
палави земсистки.
Ред повежда
Райкова Светлана,
лична дружка –
огнена земсистка,
а след нея
весели другарки
се преварят
нива да събарят.
Сърп извива
Райкова Светлана,
жито жъне –
равна песен точи,
а другарки –
палави земсистки,
с медно гърло
тихо ѝ пригласят:
„Няма го Райко,
няма го Петко,
няма го още
и Стамболийски!
Няма кой знаме
бойно да вдига –
огнено знаме –
гордост народна!
Няма кой с песен
смело да води
верни другари
в друми селяшки!
Кървав тиранин
сабя размаха –
люто посече
вилни юнаци!
Нощ се неверна
спусна над село,
вредом помръкна
поле широко!“
Млади момци –
земсови акрани
в буйна жътва
рамене разкършват
след девойки
палави земсистки,
полетяват
в луда надпревара:
в стрън полагат
въже оросено,
китно китат
житени ръкойки
сръчно връзват
тежкокласи снопи,
със коляно
мъжки ги пристягат.
Пот се лее
от чела юнашки,
в гръб залепват
ризи осолели!
Стан изправя
Бойко Байрактарин,
с глас запява –
в ширен кър отпява
на другарки
палави земсистки,
на девойка
Райкова Светлана,
а след него
весели акрани
с равно гърло
тихо му пригласят:
„Няма го Райко,
няма го Петко,
няма го още
и Стамболийски!
Растнат в народа
нови юнаци –
момци крилати –
млади земсисти,
с крепка десница
знамето вдигат,
светлото знаме –
гордост народна,
с песен юнашка
смело повеждат
верни другари
в друми селяшки!
Ясна зорница
трепка-изгрява
в ширно се къре
развиделява!...“
Оранжеят
ниви златокласи
в широко къре –
поле неизбродно,
аленеят
макове червени
по межди и
синури цветисти,
зеленеят
къдрави морави
нанадоле
в Белешко ливаде!
Вик се носи
низ поле широко,
като млада
птица-преперица,
волна песен
в къре прокънтява,
где помине
тежки клони клати.
През нивята
уен вихър мина:
жътва жъне
земсова дружина!...
Коментари
Добавяне на коментар