Съдържание

Повей ми, ветре страннико

Повей ми, ветре страннико, повей ми, морен друмнико, да ми развееш мъката, да ми разсееш жалбата по мойто либе хубаво, по Милко Харамията! Душмани върли, кървави пред рана жътва по-лани далече го прокудиха, в далечна чужда родина, далеч от мила майчица, далеч от либе галено! Ей, три години склопиха, не съм го още зървала не ми е вземал китката, не ми е пил от менците, не ми е галил бузките с ръчица в огън пламнала, не ми е квасил устните с целувки сладки медени!... Повей ми, ветре страннико, повей ми, морен друмнико, да ми развееш мъката, да ми разсееш жалбата!
Добавяне на коментар
captcha