Съдържание

Целебна сила

На Георги Хрусанов
Той беше агроном, след туй писател, а после – вестникар и журналист. Съдбата с не един такъв приятел се пошегува с дяволски каприз. След книгата си „Зимните консерви“ написа той роман във стихове, а след това се разболя от нерви и пощуря да търси церове. Събра консулт от лекари прочути: – Невроза, да! Умът – преуморен! – Ръцете тръпнат, пръстите подути, а пулсът е неравен, ускорен!... Предписаха му куп лекарства разни. Режим – владишки. Климат – хубав, мек. – Това са горчила и думи празни! – разколеба го патил стар човек. – Стани ти агроном-ръководител в стопанството на някой манастир и там във тихата света обител сред богомолци, тишина и мир, далеч от ежедневната тревога, с дълбока изповед, молитви, пост, във тайнствено общение със Бога ще те цери със вяра сам Христос! Покорно и без капка безпокойство той стана манастирски агроном, потърси лек за своето разстройство в старинния планински Божи дом. Във дружба с обитатели набожни, сред девствената глуха планина, захвърлил преживелици тревожни, забрави той и своята жена! ...Ей, пада нощ. Изгрява месец ясен. Трепти в небето ситна звездна жар. А той над чуката с другар прекрасен поднася Богу скъп молитвен дар!... Година-две и той се здрав завърна, от нервното разстройство ни следа. Жена му с чиста радост го прегърна и от любов и милост прорида! Той бе възвърнал своята способност да пише, да твори, но... най-подир ще трябва да се знай една подробност: той бе на служба в женски манастир!...
Добавяне на коментар
captcha