Съдържание

Един от многото нашенци

Всеки ден те гледам като прекосяваш пред прозореца ми малкия площад и със вирната глава перчем развяваш над разщъкалия се работен свят. Като франт наконтен по последна мода, от главата до петите стегнат – шик, нагло се заглеждаш в женската порода с погледа на зверовит общински бик. С тежката походка правиш се на важен, имитираш виден образован мъж и макар че си разтропан, млад и снажен, не видях да се засмееш ни веднъж. Олимпийски горд, помпозен и наперен, с маниашка поза и атлетски вид, като пуяк млад, надут и начумерен, сякаш на света обиден и сърдит. Златни пръстени със перли и жълтици тежко украсяват двете ти ръце. Имаш влог, кола, власт, вуйчовци–владици, но едничко нямаш – нежност и сърце! Нямаш и любим – хубавица драга – да ти чурулика с нежния си глас, нямаш и другари за раздумка блага и приятели за помощ в тежък час. Твоята особа вече ме нервира, искам да ти кажа, друже непознат, ала скрупульозна мисъл ме възпира „Аз ли съм най-умният на този свят?“ Не златото тежко чар човеку дава, нито лустрото, ни външната му глеч: с добротата си той хората пленява, със усмивката и с благата си реч! 1980 г.
Добавяне на коментар
captcha