Просъница

По Г. Джагаров

Не сме добре, поете, цял свят това разбра: не чинат стиховете ни пукната пара! Ни рима, нито ритъм, ни смисъл има в тях! И с болка аз те питам: „Защо? Кажи ми! Ах!“ Навъди се практичен лиричен млад елит, с похвата нов фабричен и с вълчи апетит. И куцо, и сакато у нас прописа, брат, че плаща се богато за този занаят! Затуй е този поход към гордия Парнас, че носи звонков доход, охолство, слава, власт! Книжовни трубадури, безделни синове юнашки сеят бури и жънат ветрове! Поетът днес нехае пред хорските тегла! –––––––––––––––––––– Кога ще заиграе желязната метла? 1979