Съдържание

Простакът

Навирил нос той нагло крачи посред деца, мъже, жени, където мине – плюе, храчи и псува, без да се свени. Обича да се възмущава, да вдига безполезен шум, на честните морал продава и учи умните на ум. Женичка срещне ли красива, изглежда я със вълчи глад, отмине ли я, врат извива да я огледа и отзад. От дребна дума се обижда, готов да налети на бой. Простащината си не вижда – у другите я търси той. Девица взима за съпруга, макар след третия си брак, а после се помъква с друга. Защо? – Защото е простак! Подвластната си щом хареса, шепти над нейните коси, че в името на интереса тя трябва да се съгласи. Ала покаже ли му лакът, той мигом става груб, жесток. И уволнява я простакът. Разбира се, под друг предлог! Понякога, от дъжд на вятър, да го не смятат за простак, той посещава и театър – излишно, ала няма как! Но не дочакал края става и в миг се втурва като див, пред гардероба пръв застава самодоволен и щастлив! Към книги мъдри, многотомни не проявява интерес, но във живота си не помни да е пропуснал мач до днес! Със дарбата си да се врежда той е класически нахал. Покупки прави ли, прережда и често стига до скандал. Пара държавна ли му падне, той става с дявола ортак: започва с две ръце да крадне, простакът му, простак с простак! До пост висок ли се докопа, тя, неговата, няма край: по цели месеци в Европа пари пилее и се шляй! В ламтеж за почести и слава, когато стане властник той, с декрет се самообявява за пръв мъдрец и баш герой!
Добавяне на коментар
captcha