Прокълнатият

Шуми животът бързолик и бързотечен, сред кипнали човешки страсти и борби. Гъмжи човешкият мравуняк вековечен, понесъл грехове, химери и съдби! Вървят мъже достойни, храбри, смели, силни, на правдата велика пламенни борци. Край тях пълзят като влечуги мекотели – несметна сган клеветници и подлеци! И ето я, просъска змийски клеветата и подлостта поема своя кървав дял – сразени падат великаните в борбата, във името на своя светъл идеал! А мекотелите остават да се влачат и верноподано, със животинска стръв, да ближат меча и ръката на палача, оплискани със капчици димяща кръв! И тъй от памтивек, от дяда ни Адама, когото Господ-Бог създал и тъй проклел: родът вовек да носи тежък кръст и драма, но нивга не остава без велика цел! Проклел го господар да бъде на земята и дал му грях и добродетел, дух и плът, и казал да го оценяват по следата, която той оставя в своя земен път. Едни оставят охлювна следа от лига, и други – огнен път от падащ метеор. Историята храбрите във бронз издига, а подлеците тя превръща в смет и тор! 1961