Към Балчик

В щурм, със бързина космическа, сладка бабка до старик, групата ни туристическа полетява към Балчик! И стъписа се стихията пред победния ни ход, че предвожда ни Хаджията – знатният екскурзовод! Бягай, старческа атрофия! Стъпвай бодро, грохнал крак! Сбогом димна, прашна София! Добро утро, морски бряг! Дали гръб на хорски гадости и житейски съсипни, при морето търсим радости, в дружба с пенните вълни! Тук под дървесата стволести, в тишината край брегът, чезнат ядове и болести подмладява се духът! Стихна язвата, неврозата, кашлицата онемя, но от нея, от склерозата, няма, няма куртулма! 1982 г.