Съдържание

Посмещище

Във неделна утрин чиста, в обичаен час любим със бей Гето куфражиста към градината вървим. – Виждаш ли го този, дето ходи като въртоглав? – леко смигна ми бай Гето и подхвана весел лаф: – Някога той калфа беше, рошоглав и неумит, все мърмореше, ръмжеше, все намусен и сърдит! Но дойде денят „девети“, той се юрна със властта. Майсторът му на „десети“ беше вече под пръстта! Сума хорица изтрепа септемврийският храбрец! Сетне с „братската подкрепа“ стана виден големец. С тлъста крезовска заплата и със безгранична власт той не слезе от колата до последен службен час! Занаята изоставил, хвърлил чука, взел пищов, беше се самозабравил нашият управник нов. Но в последвалата чистка бе катурнат тоз стрвъник. И под мръсната му ризка лъсна грозният му лик! В глуха линия бе лашнат и направен дармадан. Виж го: ходи като шашнат, гледа като изтърван! Види се, не е с ума си! Мъчи го възкръснал грях! – И бай Гето се разтърси в гърмовит сърдечен смях. – Ей затуй не заламтявам за висок държавен пост, за посмешище да ставам пред народа като тоз! 1979 г.
Добавяне на коментар
captcha