Съдържание
Посмещище
Във неделна утрин чиста,
в обичаен час любим
със бей Гето куфражиста
към градината вървим.
– Виждаш ли го този, дето
ходи като въртоглав? –
леко смигна ми бай Гето
и подхвана весел лаф:
– Някога той калфа беше,
рошоглав и неумит,
все мърмореше, ръмжеше,
все намусен и сърдит!
Но дойде денят „девети“,
той се юрна със властта.
Майсторът му на „десети“
беше вече под пръстта!
Сума хорица изтрепа
септемврийският храбрец!
Сетне с „братската подкрепа“
стана виден големец.
С тлъста крезовска заплата
и със безгранична власт
той не слезе от колата
до последен службен час!
Занаята изоставил,
хвърлил чука, взел пищов,
беше се самозабравил
нашият управник нов.
Но в последвалата чистка
бе катурнат тоз стрвъник.
И под мръсната му ризка
лъсна грозният му лик!
В глуха линия бе лашнат
и направен дармадан.
Виж го: ходи като шашнат,
гледа като изтърван!
Види се, не е с ума си!
Мъчи го възкръснал грях! –
И бай Гето се разтърси
в гърмовит сърдечен смях.
– Ей затуй не заламтявам
за висок държавен пост,
за посмешище да ставам
пред народа като тоз!
1979 г.
Добавяне на коментар