Съдържание
Луд
В едно събрание с чело открито
за правдини човешки вдигнах глас,
но на четвърти километър скритом
с кола служебна бях отведен аз.
Пред терапевтите-специалисти
в психиатричния ни институт,
със помисли най-хибави и чисти,
нормален аз, престорих се на луд.
И втурнах се да буйствам. Да беснея.
Несвързано да бъбря. Да крещя.
Да плача. Истерично да се смея.
Като приклано яре да врещя.
С цитат от мисли на велики хора
разлях две дамаджани с перхидрол,
а сеирджии се тълпяха в двора
да гледат как се разсъбличам гол.
Разкъсах в пристъп някакви регистри
и цял обзет от животински бяс,
аз псувах шефове, предци, министри,
светци, владици, властници и власт.
Лекуваха ме лекари отлични
с лекарства вносни и какви ли не.
Приложиха методи най-различни,
ала накрая – не, и не, и не!
И всички мнения в единно мнение
сумира главният: „Неизлечим!“
И той ми връчи удостоверение
със думите „Изчезвай яко дим!“
И аз изчезнах волен и свободен,
с език развързан и със дух крилат,
от сладката мечта неспирно воден –
свободно да говоря в този свят!
И днес във обществото ни развито
единствен аз, без капка страх и смут,
каквото мисля – казвам го открито,
защото имам документ за луд!
1976 г.
Добавяне на коментар