Съдържание
Диктатори
На Хитлер, Мусолини, Ленин,
Сталин и всички тям подобни
Сталин и всички тям подобни
Всесилни колоси с крака от глина!
Престъпници със маски на светци!
Историята гордо ви отмина
с насмешка зла, не с лаврови венци!
Че вий нахлухте вероломно в нея
с плакати, униформи и барут.
И със похвата тъмен на злодея
посяхте вредом ужас, страх и смут!
Народът стана куклена играчка
в ръцете ви. Гнетът бе ваша страст.
На алчните вий обещахте плячка,
свирепите облякохте във власт.
Наивните измамихте със слово,
сервилните обсипахте с разкош,
достойните наказахте сурово,
най-смелите пък минаха под нож!
Разстреляхте с декрети свободата
и правдата набучихте на щик,
възведохте в партиен култ лъжата,
жестокостта направихте войник!
В държавата ви – бащина мошия –
припадна тягостен, гробовен мрак,
че на превитата народна шия
жестоко стъпил бе железен крак!
Със звонк от златната държавна каса
издигнахте палати и дворци
и обградихте се с безделна класа
от верноподани лъжеборци!
Замаяни от тяхното „Осанна“,
с омразата на древен мизантроп,
вий следвахте злокобната закана
на Людвика: „След мене и потоп!“
Без капка свян се самообявихте
за вождове, пророци, мъдреци,
но скоро вълчия си нрав разкрихте
в разправата с народните борци.
За власт и кръв неутолимо жадни,
прогонили от себе си Христос,
създадохте идеи човекоядни
и философия на мъст и злост!
Концлагерите мрачни и зловещи
претъпкахте със милионен свят
и хиляди погинаха във пещи
или в каторжен труд и студ, и глад.
А вий, глупци, устройвахте паради
и шумни тържества и пиршества,
взаимно си раздавахте награди,
разменяхте хвалебствени слова!
Закичвахте се с клонче от маслина,
а криехте в шинелите си нож.
Превърнахте злощастната Родина
в барутен погреб със зловеща мощ!
И всеки спор решавахте с куршума,
със всяко слово бълвахте злина,
мир беше най-любимата ви дума,
а съкровената мечта – война!
И тя дойде. И пламнаха градища.
От вашата тротилова главня
превърнаха се в жални пепелища.
Земята цяла грозна погрозня!
Потекоха реки от кръв човешка
и стон раздра небесен безпредел!
И паднаха безброй в борбата тежка
невинни жертви на безумна цел!
Но в грозния ви път и вас, тирани,
настигна ви възмездният топор!
Мечтахте с лаври да сте овенчани,
а свършихте с безславие, позор!
От истината светлина извира!
От правдата се ражда доброта!
А вас светът вовек ще ви презира
за жертвите, за сълзите, скръбта!
Години и столетия ще минат,
но милионите не ще простят!
С горчиви думи те ще ви проклинат!
Със люти клетви люто ще кълнат!
Проклети да сте, колоси на злото,
престъпници със маски на светци!
Историята ви дари, деспоти,
с презрение, не с лаврови венци!
И не изсечен камък с думи прости
ще сочи гроба ви, обрасъл в мак!
Не! Планини от черепи и кости
ще бъдат вам позорен гробен знак!
1962
Добавяне на коментар