Диктатори

Всесилни колоси с крака от глина! Престъпници със маски на светци! Историята гордо ви отмина с насмешка зла, не с лаврови венци! Че вий нахлухте вероломно в нея с плакати, униформи и барут. И със похвата тъмен на злодея посяхте вредом ужас, страх и смут! Народът стана куклена играчка в ръцете ви. Гнетът бе ваша страст. На алчните вий обещахте плячка, свирепите облякохте във власт. Наивните измамихте със слово, сервилните обсипахте с разкош, достойните наказахте сурово, най-смелите пък минаха под нож! Разстреляхте с декрети свободата и правдата набучихте на щик, възведохте в партиен култ лъжата, жестокостта направихте войник! В държавата ви – бащина мошия – припадна тягостен, гробовен мрак, че на превитата народна шия жестоко стъпил бе железен крак! Със звонк от златната държавна каса издигнахте палати и дворци и обградихте се с безделна класа от верноподани лъжеборци! Замаяни от тяхното „Осанна“, с омразата на древен мизантроп, вий следвахте злокобната закана на Людвика: „След мене и потоп!“ Без капка свян се самообявихте за вождове, пророци, мъдреци, но скоро вълчия си нрав разкрихте в разправата с народните борци. За власт и кръв неутолимо жадни, прогонили от себе си Христос, създадохте идеи човекоядни и философия на мъст и злост! Концлагерите мрачни и зловещи претъпкахте със милионен свят и хиляди погинаха във пещи или в каторжен труд и студ, и глад. А вий, глупци, устройвахте паради и шумни тържества и пиршества, взаимно си раздавахте награди, разменяхте хвалебствени слова! Закичвахте се с клонче от маслина, а криехте в шинелите си нож. Превърнахте злощастната Родина в барутен погреб със зловеща мощ! И всеки спор решавахте с куршума, със всяко слово бълвахте злина, мир беше най-любимата ви дума, а съкровената мечта – война! И тя дойде. И пламнаха градища. От вашата тротилова главня превърнаха се в жални пепелища. Земята цяла грозна погрозня! Потекоха реки от кръв човешка и стон раздра небесен безпредел! И паднаха безброй в борбата тежка невинни жертви на безумна цел! Но в грозния ви път и вас, тирани, настигна ви възмездният топор! Мечтахте с лаври да сте овенчани, а свършихте с безславие, позор! От истината светлина извира! От правдата се ражда доброта! А вас светът вовек ще ви презира за жертвите, за сълзите, скръбта! Години и столетия ще минат, но милионите не ще простят! С горчиви думи те ще ви проклинат! Със люти клетви люто ще кълнат! Проклети да сте, колоси на злото, престъпници със маски на светци! Историята ви дари, деспоти, с презрение, не с лаврови венци! И не изсечен камък с думи прости ще сочи гроба ви, обрасъл в мак! Не! Планини от черепи и кости ще бъдат вам позорен гробен знак! 1962