Съдържание

Родна картинка

За някакво си удостоверение за някакъв приятел от Бургас във някакво невзрачно учреждение пред някакво гише зачаках аз! Три часа чаках, докато чиновника най-сетне свърши накакъв отчет, прозина се, погледна си часовника и каза: „Брееей, часът е вече пет!“ И край. Затвори лекичко прозореца студеният блюстител на властта, а аз и чакащите други хорица се гледахме със зяпнали уста. В това ни незавидно състояние изгледахме широкия му гръб, в душите с незаслужено страдание, а във сърцата със стаена скръб! Проклехме и живот, и род, и нация, но не за грозотата в този час: всевластната червена бюрокрация човека беше унижила в нас! 1978
Добавяне на коментар
captcha