На Вазовия гроб

Над Вазовия гроб се свечерява. Блести над БАН неонов чук и сърп. Върбата, вейки свела, не престава над стария певец да лее скръб. Долита вик от паметника „Левски“. Там брат е днес обесил роден брат! Камбаните на „Александър Невски“ за погребение във хор звънят! Оръфан мъж с каскет в ръка пристъпи до гроба на народния поет, положи цвят над костите му скъпи и промълви със глас на странник клет: „Ти някога „Под игото“ написа, но ако днес над българския дом видял би зверствата, гнета какви са, ти би написал втория му том!“ 1947 г.