Съдържание
На Вазовия гроб
Над Вазовия гроб се свечерява.
Блести над БАН неонов чук и сърп.
Върбата, вейки свела, не престава
над стария певец да лее скръб.
Долита вик от паметника „Левски“.
Там брат е днес обесил роден брат!
Камбаните на „Александър Невски“
за погребение във хор звънят!
Оръфан мъж с каскет в ръка пристъпи
до гроба на народния поет,
положи цвят над костите му скъпи
и промълви със глас на странник клет:
„Ти някога „Под игото“ написа,
но ако днес над българския дом
видял би зверствата, гнета какви са,
ти би написал втория му том!“
1947 г.
Добавяне на коментар