Погребално

Мойте наборлии и връстници почнаха един през друг да мрат, а с цветя край скръбните вдовици аз почтително им сторвам път. Онзи ден по-млад от мен замина, вчера друг изпратихме със поп, днеска чакат в моргата двамина, уморих се да им търся гроб! И макар с каверни белодробни, въпреки сърдечния порок, речи произнасям аз надгробни, пиша некролог след некролог. Тичам, бягам, подпомагам скръбните във тежкия им час, в гроб удобен мъртвите полагам, но за своя не помислих аз. А съм стар – осемдесетгодишен. Суха пепел от предишен плам! Тръгнал съм към оня свят възвишен, но защо се бавя – сам не знам! Ах, как искам в тези дни печални в гроба хладен да се прибера, но от пусти грижи погребални просто нямам време да умра!