Пенсионерска

Горска самодива в чуден кът примами мене, беловласия, веднъж. Със омайно биле върна младостта ми и отново аз се чувствам мъж. Секна болката ми на „субект излишен“, засладя животът като мед, че макар седемдесетипетгодишен, чувствам се на тридесет и пет! Женена, разведена, мома, вдовичка падне ли ми – не прощавам аз! Чудна сладина е чуждата женичка! Огън е вторичната ми страст! За пропуснатото в младини не жаля – в старини наваксвам го с ищах! Зли завистници разправят, че се хваля. Моля ви, не вярвайте на тях!