Съдържание
Пророкуване
След всичките детски зулуми,
и в студ, и във мраз, и във пек,
ме срещаха укорни думи:
„Ти няма да станеш човек!“
Беля ли направех голяма,
изцапах ли черга, дюшек,
сърдита, провиква се мама:
„Ти няма да станеш човек!“
Изкачвах ли слива висока,
увисвах ли връв на дирек,
ядосан баща ми ме хока:
„Ти няма да станеш човек!“
За птичи гнезда в лесовете
запрашех ли там надалек,
крещяха сестрите ми, двете:
„Ти няма да станеш човек!“
Изминаха много години.
(О, сякаш изминал бе век!)
И все си шушукат роднини:
„Той няма да стане човек!“
И ето ме днес – без парички
се скитам самотен и клет!
Познаха съдбата ми всички:
не станах човек, а ... поет!
Добавяне на коментар