Съдържание
Заходляк
Във един намръщен зимен ден
срещнах мой приятел – стар ерген.
– Хайде бе, „подрастваща младеж“,
на годеж кога ще ни сбереш?
– Нека само да изпролетей
и в полето агне да заблей,
ще си избера мома добра
и на агне ще ви събера.
Пролет цъфна в родните поля.
Агнето за сватба дълго бля,
ала нашият ерген презрял
още булката не бе избрал.
Минаха години. Пролетта
ви венци за сватбени цветя.
Агнето порасна цял овен,
а „младежът“ все си е ерген.
Скоро пак ще се изпролетей,
на овена внукът ще заблей,
а прехвърлилият наш другар
още е „магаре без самар“!
Добавяне на коментар