Заходляк

Във един намръщен зимен ден срещнах мой приятел – стар ерген. – Хайде бе, „подрастваща младеж“, на годеж кога ще ни сбереш? – Нека само да изпролетей и в полето агне да заблей, ще си избера мома добра и на агне ще ви събера. Пролет цъфна в родните поля. Агнето за сватба дълго бля, ала нашият ерген презрял още булката не бе избрал. Минаха години. Пролетта ви венци за сватбени цветя. Агнето порасна цял овен, а „младежът“ все си е ерген. Скоро пак ще се изпролетей, на овена внукът ще заблей, а прехвърлилият наш другар още е „магаре без самар“!