Съдържание
Вълци
Бе страшна зима в шестдесет и трета,
от студ замръзна и морето чак!
Села, градища, ниви и полета
изчезнаха под бял двуметров сняг!
Животът спря под снежната лавина.
Родината бе окована в лед.
От студ и глад добитъкът погина
и хищници забродиха навред!
Планинска глутница освирепяла,
подгонена от животински глад,
веднъж във София нахълта цяла
и стигна до централния площад.
Военните се в миша дупка скриха,
милицията вдън земя се свря
и глутницата в обстановка тиха
пред сградата със петолъчка спря.
Едничкият грамотен вълк прочете
със сричане: „Це-Ка на Бе-Ка-Пе“.
И в миг стъписаха се зверовете
пред тези непонятни редове!
– Другари! – трепна вълчият войвода –
от нас по-страшни вълци има тук!
И то от най-свирепата порода:
които се изяждат един друг!
Изтръпна в ужас вълчата сюрия.
С подобни вълци влиза ли се в бой?
Настана страшна вълча олелия,
нададе се страхотен вълчи вой:
– Опасност, братя, дебне ни голяма!
– Опасност не, а истинска беда!
– По-гибелна дори от вълча яма!
– По-страшна от най-страшната – глада!
И във уплаха дива, животинска,
от вълците в партийния палат,
към помразената гора планинска
удари глутницата в бяг назад!
1963 г.
Добавяне на коментар