Съдържание
Дръвчето
Многоизвестен еколог
с писалка, със листа и блок
в посърналата ни гора
пред клюмнало дръвче се спря.
– Какво ти е, дръвченце мило?
Защо си клюмнало, унило?
– Не виждаш ли – едва живея,
задъхвам се и вехна, крея.
Отрова пия от земята –
съсухриха ми се листата.
От солно-киселия прах
бял ден до днеска не видях!
И не остана сила в мен,
умирам бавно всеки ден!
– Съдбата твоя ме затрогна
и аз, дръвче, ще ти помогна.
С двутомен обемист доклад
аз ще се раздрусам тоя свят!
Ще го изпратя най-напред
във Министерския съвет,
ще алармирам власти, служби,
директори, партгрупи, дружби,
ще ангажирам журналисти,
писатели, творци, артисти.
За теб, дръвче, ще разгърмя
навред по цялата земя!
– Благодаря, добър човече,
от речи ми омръзна вече,
а от писания, доклади
започна май да ми се гади.
Отровен дъжд вали върху ми,
а чувам само думи, думи.
За помощ хич не ми се слуша,
от сказки ми дойде до гуша.
За красота във този лес –
виж на какво приличам днес!
Аз виждам вече своя край,
ала едно от мене знай:
щом смърт ме скоро сполети,
след мен, човече, следваш ти!
Бензинен лъх отново лъхна,
дръвчето вдъхна и ...издъхна!
В екологична изнемога
глава наведе еколога,
прехапа в ужас долна устна
и химикалката изпусна.
Добавяне на коментар