Дръвчето

Многоизвестен еколог с писалка, със листа и блок в посърналата ни гора пред клюмнало дръвче се спря. – Какво ти е, дръвченце мило? Защо си клюмнало, унило? – Не виждаш ли – едва живея, задъхвам се и вехна, крея. Отрова пия от земята – съсухриха ми се листата. От солно-киселия прах бял ден до днеска не видях! И не остана сила в мен, умирам бавно всеки ден! – Съдбата твоя ме затрогна и аз, дръвче, ще ти помогна. С двутомен обемист доклад аз ще се раздрусам тоя свят! Ще го изпратя най-напред във Министерския съвет, ще алармирам власти, служби, директори, партгрупи, дружби, ще ангажирам журналисти, писатели, творци, артисти. За теб, дръвче, ще разгърмя навред по цялата земя! – Благодаря, добър човече, от речи ми омръзна вече, а от писания, доклади започна май да ми се гади. Отровен дъжд вали върху ми, а чувам само думи, думи. За помощ хич не ми се слуша, от сказки ми дойде до гуша. За красота във този лес – виж на какво приличам днес! Аз виждам вече своя край, ала едно от мене знай: щом смърт ме скоро сполети, след мен, човече, следваш ти! Бензинен лъх отново лъхна, дръвчето вдъхна и ...издъхна! В екологична изнемога глава наведе еколога, прехапа в ужас долна устна и химикалката изпусна.