Съдържание
Акрани
На Марин Жечев – Страхил
Вървим през мирните села
и гледаме със тебе, брат:
навред наведени чела
и много тъжен селски свят!
Над нас се вие синкав дим
и дъжд от листи ни вали
и ние все вървим, вървим,
а във душите ни боли!
Ти спираш се смутен и блед,
със развълнувано сърце,
от скрита мъка цял обзет,
разтърсваш двете ми ръце:
„Какво съм аз? Какво си ти?
Какво е селската младеж?
Едно сърце във нас тупти
и сгрява ни един копнеж:
да видим в утрешния ден
единен селския народ,
за мирен подвиг вдъхновен,
поел по своя светъл път!...“
1936
Добавяне на коментар