Акрани

На Марин Жечев – Страхил

Вървим през мирните села и гледаме със тебе, брат: навред наведени чела и много тъжен селски свят! Над нас се вие синкав дим и дъжд от листи ни вали и ние все вървим, вървим, а във душите ни боли! Ти спираш се смутен и блед, със развълнувано сърце, от скрита мъка цял обзет, разтърсваш двете ми ръце: „Какво съм аз? Какво си ти? Какво е селската младеж? Едно сърце във нас тупти и сгрява ни един копнеж: да видим в утрешния ден единен селския народ, за мирен подвиг вдъхновен, поел по своя светъл път!...“ 1936