Съдържание

Очакваната

Сломена, скръбна, със разбит живот, във есенната вечер тъмносиня, ти идеш и отново търсиш брод към щастие подобно монахиня. Как искал бих, след страшния разгром, на вечна тишина да те поканя във моя свят и свиден бащин дом, със цветната градинка край герана. Пред бащиния праг, обвит в лози, ще те посрещне моята старица и хлипне ще, задавена в сълзи: „О, мамината сладка хубавица!“ Със поднос, с хляб и сол върху пешкир, ще те покани тя във одаята, където в ъгъла, на вечен мир почива Божията майка свята. От радост цялата ще просияй, ще сипе мед във шарена паница и по народен древен обичай, ще те покани с благост на светица. А после върху пръстения под ще ти постеле чергата стоятна, че ти – носиш мир и нов живот и ти си нейната надежда златна. И уморена, ще заспиш така, че нищичко не може те разбуди, а там, край трепкащата светлинка, над тебе ще играят пеперуди. На пръсти аз ще дойда през нощта и кротичко до тебе ще приседна и искам буден цяла нощ да бдя над твойта чудна хубост ненагледна! За обич зажаднял и запленен ще слушам твойто пролетно дихание и сладко ще горя, опиянен на твойта плът от топлото ухание! О, тая нощ с дълбока тишина ще бъде чуден празник за сърцето! Ще грее ясна, сребърна луна и ангели ще слизат от небето!
Добавяне на коментар
captcha