Съдържание
Бъдни вечер
Вихри свирят, ситен сняг се сипе,
мраз пред порти бели бузки щипе.
Мрак припада и самичка в мрака
Ангелина отпускарин чака.
Минаха войници-отпускари,
велчовите весели другари,
само Велчо никакъв го няма.
Пусти Велчо – грижа преголяма!
Преди месец писмо й проводи,
че на Бъдни вечер ще си доде
Бъдни вечер с нея да прекара
в бащината му къщурка стара.
Бъдни вечер стъмни и ще мине,
баницата на софрата стине,
бъдникът заринат ще претлее.
Само Велча няма. Ах, къде е!
Вихри вият като вълци в мрака.
Нощ тъмнее – още ли да чака?
Ангелина сведе тъжни взори
и полека вратнята притвори.
Сетен поглед хвърли в пътя снежен.
Скръб замрежи взор безкрайно нежен.
Тръгна, спря се, леко се ослуша:
счуха й се стъпки на ботуши.
Втурнаха се с вълчи вой към плета
рунтавите зли комшийски псета.
В миг пред нея като бряст израсна
велчовата фигура прекрасна:
сив шинел със жълт колан препасан,
а над него като месец ясен
аленее сукнена фуражка
като китка на глава юнашка.
На гърбина с тънка карабина
се възправи строен юначина.
– Добър вечер, гълъбице моя! –
глас отрони уморен героя.
Плач разтърси рамене студени.
Сълзи мокрят свилени премени.
Вихром вият побеснели хали
и снегът се сипе на парцали
А далече, силно разлюляна
с глас запява сребърна камбана,
и могъща като Боже слово
възвестява Рождество Христово!
Коментари
Добавяне на коментар