Съдържание

Бъдни вечер

Вихри свирят, ситен сняг се сипе, мраз пред порти бели бузки щипе. Мрак припада и самичка в мрака Ангелина отпускарин чака. Минаха войници-отпускари, велчовите весели другари, само Велчо никакъв го няма. Пусти Велчо – грижа преголяма! Преди месец писмо й проводи, че на Бъдни вечер ще си доде Бъдни вечер с нея да прекара в бащината му къщурка стара. Бъдни вечер стъмни и ще мине, баницата на софрата стине, бъдникът заринат ще претлее. Само Велча няма. Ах, къде е! Вихри вият като вълци в мрака. Нощ тъмнее – още ли да чака? Ангелина сведе тъжни взори и полека вратнята притвори. Сетен поглед хвърли в пътя снежен. Скръб замрежи взор безкрайно нежен. Тръгна, спря се, леко се ослуша: счуха й се стъпки на ботуши. Втурнаха се с вълчи вой към плета рунтавите зли комшийски псета. В миг пред нея като бряст израсна велчовата фигура прекрасна: сив шинел със жълт колан препасан, а над него като месец ясен аленее сукнена фуражка като китка на глава юнашка. На гърбина с тънка карабина се възправи строен юначина. – Добър вечер, гълъбице моя! – глас отрони уморен героя. Плач разтърси рамене студени. Сълзи мокрят свилени премени. Вихром вият побеснели хали и снегът се сипе на парцали А далече, силно разлюляна с глас запява сребърна камбана, и могъща като Боже слово възвестява Рождество Христово!
Добавяне на коментар
captcha