Пролетна песен

Тая сутрин слънцето ме свари долу във Хайдушкия шумак, дето глъхнат старите кошари сред бучиниш, хмел и буренак. С тънка карабина на гърбина минах през дълбоките нивя и потънал в цвят до половина, радвах се на родната земя. Пееха над мене пойни птици, грееха лазурни небеса, а по клонките като сълзици светеше мънистена роса! Ах, ти моя майко, земьо китна! Ах, ти родно цъфнало поле! Що не съм орел над вас да литна с едрите разперени криле!...