Химн на селските кооператори

През буйна ръж и цъфнала пшеница, под весела, усмихната зора, ний идеме със полета на птица – една безкрайно дълга върволица – и радостно шумим като гора! Пред нас блестят в предутрин равнините, пробуждат се заспалите села! Една надежда сгрява ни душите, крилата вяра свети във очите и радост грей над хиляди чела! Нали сме всички равни под небето? Нали една е Майката-Земя? Зареяни като пчели в полето, ний всинца – от старика до детето – лелейм в гърдите си една мечта: да грее вечна пролет над селата сред мирен труд, задружност и любов! Да няма гладни хора по земята, а сити да са всички наши братя под тоя златозвезден, син покров! Земята ни е щедра и богата, нивята ни тежат от златен плод, и ние дружно днеска – брат към брата, другарски си подаваме ръката, в задружност да твориме нов живот! Над нас да грей един лазур небесен и да ни гали сводът ведросин, и ние – цял народ напред понесен – ще пеем дружно дружната си песен: „Един за всички – всички за един!“... 1937 г.