Съдържание
Певачка
Видях те онзи ден във кръчмата опушена
на Белослатинския панаир:
ти пееше и в твоя тъжен глас заслушана,
тълпеше се тълпата за сеир!
Една цигулка като сиротица плачеше
и ронеше бедняшката ти скръб,
а твоят беден циганин полека влачеше
лъка по струнния опрашен гръб.
Ти пееше и стан като змия извиваше,
танцуваше с разчорлена коса
и някакво парцалче от басма покриваше
изпитите ти бледи телеса!
Пред масите седяха селяни брадясали
и пееха с прегракнал, дрезгав глас,
мустаците си във стаканите наквасили,
изглеждаха те с буйна, дива страст!
Цигулката примираше, шептеше, стихваше
и заридаваше със горък плач,
а ти с усмивка изкривена се усмихваше
на всеки сеирджия и пияч!
В очите ти дълбоки, тъжни и катранени –
блестеше чист рубин – една сълза,
тя леко капна от клепачите филджанени
и по лицето бавно пропълзя!
Животът като стар пияница те плискаше
със винен дъжд сред луда веселба.
И зад гърба ти сатанински той се кискаше
над твойта бедна циганска съдба!
Нощта прииждаше и бавно, бавно падаше
над къщичките като тежък креп,
а ти танцуваше и пееше, и страдаше,
и мъката напираше във теб.
Аз дълго там седях, потулен нейде в ъгъла,
и дълго гледах тоя вакханал:
как подло те е теб съдбата ти излъгала
и как животът те е изиграл!
И мислех си: тук, дето пеят днес стаканите
и циганката с тъжните очи,
друг свят ще се усмихне утре под таваните
и песента му бодра ще звучи!...
1938
Добавяне на коментар