Съдържание

Село

На Асен Босев
Руши градът безспирно, без пощада! Деня-нощя безмилостно руши! И твоята душа сред него страда ведно със милионите души! Ела! Защо остави свойте братя, момичето и брезия тормак? Ела! За тебе плачат днес полята! Ела със първия вечерен влак! Момичето ти – свежо като капка – ще те посрещне с китка ален мак, а ти, свалил студентската си шапка, ще го погалиш с поглед топъл, благ! За миг забравил градската умора, ще тръгнеш бодър, вдъхновен и смел, а в улицата срещащите хора ще те приветстват със „добре дошел“! Изправена пред грохналата вратня старицата с кахърните очи ще те посрещне весела, опрятна, но във гласа ѝ скръб ще прозвучи! А Шаро ваш, не виждал те от лани, връз теб ще рипне едър и космат. И ти ще го погалиш с мокри длани, и ще му хвърлиш късче от комат! Припомнил дядовата си кошара, ще идеш да го видиш: грохнал, стар. Там той ще те нахрани със попара във дървения стар, прогнил пахар. И после ще се юрнеш луд низ къра, низ пламналия слънчев селски кър, ще срещаш стока, зверове и хора и ще се къпеш в бистрия простор! Над теб ще пеят волни чучулиги и ще те галят тихи ветрове, а ти, разбил железните вериги, ще бродиш и ще пишеше стихове! О, бодра селска слънчева прохлада! О, весело, разцъфнало поле! Едно сърце за вас днес силно страда! Една душа за вас днес бий криле!... 1936 г.
Добавяне на коментар
captcha