Съдържание

Косачи

Две отровни змии люто съскат: две коси се сред полето лъскат. Морна песен в ширен кър се носи. Син баща си иска да надкоси. Коса вие, буйна снага кърши, с бяла кърпа пот от чело бърши. Чвръсто реже, мъжка сила блика, често маха, дваж по-често вика: „Карай, моя косо халовита! Ех, ти моя младост без насита! Свий, отрязвай треви оросени и надипляй откоси зелени, че ме, косо, люта жал попари зарад мойте весели другари: черна смърт ги сред полята стигна, по селата бунт кога се вдигна. Някои стигна в равните поляни, други свари в градските зандани, трети взеха тънки карабини и забиха в чемерна чужбина!“... Икиндия. Лек вeтрец повява, момку черни къдри разпилява. Морно слънце зад горица гасне. В небо грейва месечинка ясна. Кротка вечер над селото пада. Момко коси бащина ливада. Всичко живо в село се прибира. Юначина кара – не запира!
Добавяне на коментар
captcha