Съдържание

Вършитба

– Къде се дянахте, бе хора? Брей, лоша челяд, калпав свят! Какво се пръснахте из двора и търсите на сянка хлад? Готови ли сте? Хайде, стига! Там машинистът врява вдига, че тракторът напразно пей! Машината не чака, хей! Снахи, вървете с буля Гена, редете сламата отзад! Ти, Радю, рипай на купена, че си юначен, здрав и млад! Момите – горе при хранача! Аз тук чувалите ще влача! А ти, младок, да не жумиш, виж, крините да ми броиш!... Моторът с трясък забоботи, че машинистът даде газ, протътна, вдигна обороти и в миг запя със равен глас. И като лекичка играчка разтърси цялата вършачка със своя безконечен бяг изтегнатият ремък як. Великата борба настана: в селяшки жили кръв преля, с машинна сила във хармана вършитбата се разлюля! Сред тежък зной и пек-жарава, сред гръм и грохот, шум и врява, сред прах и дим, осил и пот се ражда хляб за цял народ! До крика стъпил машиниста на хълбук с маслени ръце, с усмивка ясна и лъчиста на тъмно, мургаво лице, подхвърля глуми и закачки на двете млади развързвачки, а те сред облаци от прах отвръщат му със дружен смях. Брадясал, обгорял, разкрачен като над зинал вражи гроб, храначът едър и юначен поема бързо сноп след сноп и сякаш с кървава закана разтърсва ги над барабана, а той със рев на гладен змей ги гълта, къса и пилей! Със вили дървени трироги под сламотръсния порой жените сухи, бързоноги със плявата завързват бой. С последна мощ и сетни сили, подбрали сламата със вили сред глъч задружно я влекат към дворния затънтен кът. А там, изправен на купена, с желязна вила във ръце, с душа от радост запленена, със младо, весело сърце, не едри, тежкокласи снопи, а сякаш пухени вързопи подхвърля младият Радан пред зиналия барабан. А старият с продрана риза, разгърден, бос и гологлав, в хамбара влиза и излиза и пред сандъка спира прав, и гледа: шумно из ръкава се сипе зърно – жар-жарава, подобно разтопен метал изпълва едрия чувал. Гърми в моторен шум харманът, вършитба огнена кипи, и снопи гълта барабанът, купенът бързо се топи. В хамбара чистата пшеница пламти и грей като жълтица, а сламата навън златей и като планина едрей. Последен сноп юнашки метна Радан при младите жени, желязна вила бързо светна и звънна тежко настрани. Храначът даде знак отгоре. Забави своя ход моторът и след минутка секна, спря. Харманът стихна, онемя. През прелез гладният комшия се втурна морен, запъхтян: – Адаш, сега нали сме ние? Наред е нашият харман! Каква е тая толкоз бавна? Вършачите стоят отдавна! Ха, дай! Че виж го, изведнъж стъмнило се и плиснал дъжд!... – Съседе, чакай, има време! – старицата извика с глас. Почакай само да ядеме и после всички сме у вас! Софрата вече съм сложила, чорба от пиле съм сготвила. Елате де! Така от крак да хапнеме, че после пак!... От сливата ветрец полъхна, хармана морен разведри. Старикът крак подви, отдъхна и със ръкав потта изтри. Работна челяд многобройна, Като след битка рота бойна, пред наредената софра на сладък залък се събра. – Жени, деца, сполай на Бога, за преродилите жита! След толкоз мъка и тревога споходи ни и радостта! До Еньовден – година цяла ний трепахме се до премала над всеки стрък и всеки клас с надеждата за тоя час!... Прекръсти се и хляб откърши пред ясногрейнали лица: – Теглото нявга все ще свърши, но хлябът – никога, деца! Набожно клюмнаха главите. Момите, старата, снахите, оженен до неженен син на глас прошепнаха „Амин!“ О, колко радост и наслада донася тоя светъл час, във който зърното отпада от едрия пшеничен клас и с песен влиза във хамбара студена зима да прекара, та цветна пролет щом изгрей отново клас да залюлей! Прибран е хлябът във хамбара, ще легне бял комат в торба: годината ще се прекара сред радост, смях и веселба! По сгледи, сватби, пристанушки ще загърмят зурли и пушки и сняг до пояс щом навей, тук руйно вино ще се лей! За тоя хляб днес всички чакат: управникът, селякът прост, войникът, попът, трудовакът и неочакваният гост! Добитъкът, гадта, врабците, свинете, кравите, овците, на златния пшеничен плод надей се целият народ! Бъди благословен, селяко, що даваш хляба – чист и свят! Прославен да си, трудовако, за твойта щедра благодат! Догдето зърното засяваш и с кървав пот го оросяваш, ще има хляб за цял народ, ще има радост и живот! 1943 г.
Добавяне на коментар
captcha