Железният

На Ал. Димитров

Във кървавия селски спомен израстваш цял излян от сплав: могъщ, стихиен и огромен, и легендарно величав! И смел, неустрашим, юначен, в ръка с оранжевия стяг, ти будеше в покоя здрачен забравения брат селяк! В душата с неугасващ пламък в сърцето с огнена любов, неспирно – камък върху камък, изграждаше ти храма нов! В свещената народна сграда ти бе зидар неуморим, дългът бе твоята награда, трудът – девизът ти любим! Но враговете на селяка причакаха те в тъмен път, зловещ куршум се стрелна в мрака и смърт прониза твойта гръд! Че сред борците – върволица, ти бе най-смелия борец и бе желязната десница на земеделския Светец. 1947