Съдържание

Тъга по Чирен

След Понора, в първата извивка, пей колата, грей просторът син. И Церово бърдо със усмивка ме посреща свойски като син. Ето родният ми Чирен, дето мойто детство прана ризка вей. Каменно чело виши Калето и във слава Милин камък грей! Тук за първи път очи отворих и за първи път света видях! Тук с живота рано се преборих: пастирувах, раснах, възмъжах. Тук усетих първа сладка тръпка по Мария – ангел мой крилат, нежна като ябълкова пъпка, хубава като градински цвят! В Ценчовите растове на люлки весели връстнички съм люлял и с махленки като невестулки из Крежта кокичета съм брал. Във Махмутица ловил съм змии и пребърквал всеки трън и глог, скитах из шумаци и кории, гмурках се във всеки вир дълбок. И макар че смокове съм гонил и с оси сражавал съм се аз, при разлюбване сълзи съм ронил, при раздяла плакал съм със глас! Затова, мой свиден, роден Чирен, все по теб тъгувах мълчалив и във твоя кър, златист и ширен, във съня си връщах се щастлив! Цял живот като сълза гореща париш, Чирен, в моето сърце, затова при всяка наша среща радостно прегръщам те с ръце!
Добавяне на коментар
captcha