Съдържание
Тъга по Чирен
След Понора, в първата извивка,
пей колата, грей просторът син.
И Церово бърдо със усмивка
ме посреща свойски като син.
Ето родният ми Чирен, дето
мойто детство прана ризка вей.
Каменно чело виши Калето
и във слава Милин камък грей!
Тук за първи път очи отворих
и за първи път света видях!
Тук с живота рано се преборих:
пастирувах, раснах, възмъжах.
Тук усетих първа сладка тръпка
по Мария – ангел мой крилат,
нежна като ябълкова пъпка,
хубава като градински цвят!
В Ценчовите растове на люлки
весели връстнички съм люлял
и с махленки като невестулки
из Крежта кокичета съм брал.
Във Махмутица ловил съм змии
и пребърквал всеки трън и глог,
скитах из шумаци и кории,
гмурках се във всеки вир дълбок.
И макар че смокове съм гонил
и с оси сражавал съм се аз,
при разлюбване сълзи съм ронил,
при раздяла плакал съм със глас!
Затова, мой свиден, роден Чирен,
все по теб тъгувах мълчалив
и във твоя кър, златист и ширен,
във съня си връщах се щастлив!
Цял живот като сълза гореща
париш, Чирен, в моето сърце,
затова при всяка наша среща
радостно прегръщам те с ръце!
Коментари
Добавяне на коментар