Янка

Тънкоствола хубавица Янка, разцъфтяла пролетна фиданка, с мигли сластни над очи всевластни, ти разбърка мислите ми ясни, с устни сочни, с пламък запламтели обезсъни нощите ми бели! Видя ли те – тръпна в сладка тръпка, срещна ли те – сбърквам свойта стъпка, че ти поглед в погледа ми впиваш и като змия край мен извиваш. А че си змия – за мен е ясно. Да, това разбрах го аз прекрасно, но не мога да отгатна, Янка, водна ли си, или пепелянка!