Съдържание

След пладне

Пламти пръстта. Жежи. Прежуря. Трепери въздухът от зной. И нова жар в жарта притуря нагорещеният покой. Небето предвещава буря. Каква ли ще е, Боже мой? Далече облак се показва и след минутка прогърмя. След него бързо друг полазва и над Балкана притъмня. Светкавица небето рязва и в миг се скрива вдънземя. Все по-зловещ и тъмен става надвисналият небосвод. Като мравуняк се разшава по къра черният народ, че близка буря застрашава охлебения житен плод! Боботи облакът помътен, изпратил остра хладина. И Бог го знае, где запътен, понесъл страшната злина, надвесва се със страшен тътен над стихналата равнина. Изви се вятър над полята и тук-таме прокапа дъжд, огъна тежко до земята високостеблестата ръж и се опита сред житата да гътне едър, снажен мъж! Ей миг – и всичко ще се свърши, ще зине страшна грозота: градушка всичко ще накърши и ще го стъпче във пръстта! Една женица сълзи бърши с невръстна рожба на гръдта. Но, слава Богу, ей отмина стихията жестока, зла, понесла ледена лавина над беззащитните поля. Небето ясно пак се синна и разведриха се чела. Народе мой от равнината, заровил зърното в пръстта, откърмил го с любов в душата, лелеял го като мечта, очакваш днес на небесата пощадата и милостта!... 1956 г.
Добавяне на коментар
captcha