Съдържание

Старият златар

На моя учител Богомил Петров
Летят и чезнат като златен прах годините, и старостта над теб снежи, снежи, а там, в безреда зад стъклата на витрините сърцето ти разсипано лежи! Ти впиваш морен поглед в свойто светло минало и тиха скръб в душата ти гори, че твойто слънце своя път е веч изминало и скоро нощ над теб ще свечери! Едно чираче тегли лекичко духалото и гледа във разпалената жар, а ти му тихо шепнеш: „Трудно е началото, но после всичко идва като дар!“... То впива поглед в скъсаното на обувката на босите си мънички крачка и бавно чезне в топлината на милувката на топлата ти бащинска ръка! Пред него ясно свети книгата разлистена на твоя свят и праведен живот. И то чете безсмъртната и свята истина, че щастието е само във трудът!... Хей, нека чезнат като златен прах годините и нек над теб полека да снежи! Чирачето ще да запее над робините и твойто дело то ще продължи!...
Добавяне на коментар
captcha