Синът

Някога, когато бях невинно, къдроглаво, палаво дете, във очите ми цъфтяха сини, розови и бели цветове. Но когато станах момък волен, верен син на родното село, и зажеглил сивите волове, заживял със селското тегло, цъфна в мене някъде дълбоко, като кървав златоален мак, една скрита, съкровена мъка по отрудения брат-селяк. Заобичах стоката, земята, къщите на моето селце. И възлюбих селските си братя с грубите, мазолести ръце!