Тополите

Като три девойки тънкостволи, стъпили пред бащиния дом, строен стан вишиха три тополи към усмихнатия небосклон. Мама със любов безкрайно нежна посадила бе ги в младини, за да може в старост безметежна грохнал стан под тях да подслони. Минаха години. Те растяха сред покоя сънен сам-сами и над бащиния дом шумяха, с шепота на влюбени моми. Но когато с полета на птица електричеството долетя и опънатата медна жица в звън докосна крехките стъбла, двама млади електротехници с дружен смях и весело сърце пред разлистените хубавици спряха със секири във ръце. Полетяха стройните тополи върху прашния изтръпнал друм като три девойки пъстрополи, повалени с вражески куршум! В къщата ни влезе електрика, плиснаха потоци светлина и в сърцата радостта заблика като буйна, кипнала вълна! Само мама дяволските жици триж прокле във тоя светъл час и по трите мъртви хубавици дълго плака с тих, тъжовен глас!