Утро

Златни ниви – бащино имане, едри, натежали класове! Хей, другари – весели акрани, Вдигайте се – жътва ни зове! И прозвънна среброгласа песен в утринния бледосинкав здрач, а отсреща, в сенокос понесен, се провикна подранил косач. Трепнаха далечните върхари, в дим потъна малкото селце, полетяха в луда надпревара хилядите бронзови ръце! Тръшнаха се снопи – тежко злато, от челата рукна руйна пот! Луда жътва се изви в полята и потече зърненият плод!