Съдържание

Момина жалба

Девет дена слънцето ме пече, девет нощи сред житата спах, девет чъбри пот от мен изтече, сърп извивах, стари песни пях! А сега съм морна, премаляла, кръста ми е като вейка слаб, бях на ружа румена и бяла, а помръкнах като ръжен хляб! Ех, ти, моя опустяла младост, дето чезнеш като златен прах, не вкусих от твойта бяла радост, от моминство нищо не разбрах! Дни и нощи по размирник чезна и сънувам несънуван сън, че потъвам във дълбока бездна и ме мами глух копитен звън! Дни и нощи чер кахър оплаквам, Взори впивам в глъхнещия път! Дни и нощи млад юнак очаквам и бленувам топла мъжка гръд!
Добавяне на коментар
captcha