Съдържание
Момина жалба
Девет дена слънцето ме пече,
девет нощи сред житата спах,
девет чъбри пот от мен изтече,
сърп извивах, стари песни пях!
А сега съм морна, премаляла,
кръста ми е като вейка слаб,
бях на ружа румена и бяла,
а помръкнах като ръжен хляб!
Ех, ти, моя опустяла младост,
дето чезнеш като златен прах,
не вкусих от твойта бяла радост,
от моминство нищо не разбрах!
Дни и нощи по размирник чезна
и сънувам несънуван сън,
че потъвам във дълбока бездна
и ме мами глух копитен звън!
Дни и нощи чер кахър оплаквам,
Взори впивам в глъхнещия път!
Дни и нощи млад юнак очаквам
и бленувам топла мъжка гръд!
Коментари
Добавяне на коментар